Това не е декор от уестърн и мястото не е Далечния Див Запад през далечните и диви години на средата на XIX век. Нито пък е онази планета, родена от гения на братя Стругацки, където закъснелите изследователи можеха само да констатират трагичния край на една цивилизация, издъхнала под тежестта на собствените си отпадъци. Това не е и черноземът на Добруджа, макар че се намираме именно там, в едно приказно кътче на България през 2005 г. Това не е чернотата на плодородната земя, а чернотата на безумието и агонията. Тази земя никога вече няма да ражда плодове, които да не са пропити със смъртоносната отрова на разливаното върху нея с десетилетия “черно злато”. Което и днес се събира капка по капка в първобитните ръждясали съоръжения на пук на законите на природата, икономиката или просто на здравия разум.