Базилика „Света София“, най-древната светиня на гр. София, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Раннохристиянският храм е издигнат насред източния езически некропол на Сердика като гробищна църква. Най-старата църква на същото място, чийто под е запазен до днес, е от 4 век. През 343 г. тя става седалище на известния Сердикийски събор. През първата половина на 6 век, при император Юстиниан Велики се изгражда новата базилика - кръстокуполна в план, с фалшив купол (видимата съвременна сграда). През българското средновековие храмът продължава да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. Важната роля на „Света София“ в късния средновековен период е засвидетелствана от факта, че целият град започва да се нарича с нейното име през 14 век. През 16 век, е преустроена в джамия. През 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно от силни земетръси, минарето пада и мохамеданите я изоставят.
През 1935 г. се извършва цялостна реставрация и реконструкция, а през 1955 г. храмът, както и другата оцеляла от римския период сграда - ротондата „Св. Георги“, е обявен за паметник на културата. Намира се на ул. "Париж" 2.
Базилика „Света София“, най-древната светиня на гр. София, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Раннохристиянският храм е издигнат насред източния езически некропол на Сердика като гробищна църква. Най-старата църква на същото място, чийто под е запазен до днес, е от 4 век. През 343 г. тя става седалище на известния Сердикийски събор. През първата половина на 6 век, при император Юстиниан Велики се изгражда новата базилика - кръстокуполна в план, с фалшив купол (видимата съвременна сграда). През българското средновековие храмът продължава да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. Важната роля на „Света София“ в късния средновековен период е засвидетелствана от факта, че целият град започва да се нарича с нейното име през 14 век. През 16 век, е преустроена в джамия. През 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно от силни земетръси, минарето пада и мохамеданите я изоставят.
През 1935 г. се извършва цялостна реставрация и реконструкция, а през 1955 г. храмът, както и другата оцеляла от римския период сграда - ротондата „Св. Георги“, е обявен за паметник на културата. Намира се на ул. "Париж" 2.