Разговор с небето
Небето ме докосна по рамото и ми каза:
- Погледни ме. Искам нещо да ти кажа.
Ти толкоз дълго ходиш с поглед втренчен в земята, че си се променила и не използваш Истинските Сетива.
Но ето, пратен съм да ти говоря и да ти припомня Изначални Словеса.
В прегръдката на земно и небесно се е появил животът.
Огънят и Водата са стихиите, които едновременно градят и разрушават.
Раждането и Смъртта са силни да те наскърбят и да те възрадват.
Сезон подир Сезон се сменят, за да ти напомнят, че си от расата на Преходните или Преминаващите през света.
- Небе, не те разбирам... Това са все неща, които движат Света отдавна. А тях и малките деца ги знаят.
- Ти говориш за децата, но отдавна си пораснала и си загубила своите истински Очи, Уши и Уста. Моли се за възвръщането на твоите истински Сетива.
- Небе, ти си толкова високо и си така далече ...
Защо избра мен и реши да ми говориш точно за това?
- Защото твойта същност е небесна, макар и в земна плът да ходиш. Спомни си къде са скрити Истинските Начала.