Веднага след свикания в Сердика Вселенски събор на Помирението, 343 г.н.е., в цяла Тракия започнало строителство на култови сгради, сред които имало и такива, предназначени да съхраняват паметта на мъчениците, загинали за утвърждаване на християнството. Една от най-забележителните архитектурни творби на тази епоха е Червената Църква. Днес нейните руини стърчат сред полето, на около петнадесетина километра югозападно от Пловдив, близо до малкия град Перущица. Храмът е запазен с една значителна височина, което позволява сравнително точното му възстановяване. Централната и най-висока част на църквата е четири-конхалната зала, чийто купол се е извисявал. Симетрията на сградата се нарушава от двете придадени от юг и север отделения – в северното отделение е имало басейн, облицован с розов мрамор. Там е ставало кръщението, преди новият християнин да има достъп до вътрешното отделение на църквата. По всичко личи, че някога тук се е издигала импозантна по своите размери църква, с богато декорирани стени и красиви мозаечни подове – рядко красив храм, оценяван днес като един от бисерите на раннохристиянската архитектура в Европа. Онова, което най-силно впечатлява специалистите по антична и византийска архитектура и изкуство е красотата на фреските. С тях Червената Църква се е родеела с най-добрите образци на ранната християнска живопис, съхранявани в базиликите на Равена (6 - 7 век), синайските манастири (6 - 7 век), църквата Св.Димитър в Солун (7 - 8 век) и уникалната Св.София в Цариград (6 век).