Понякога човек не намира кадъра. Кадърът намира него.

Рано сутринта вървях към работата. До оградата на една къща са пораснали слънчогледи. Не самият цвят ме накара да спра. Върху него беше кацнала мраморна шахматница (Melanargia galathea). Крилете ѝ приличаха на малка черно-бяла мозайка, положена върху златния диск на цветето.
Първата ми мисъл беше, че докато извадя фотоапарата, тя ще отлети. Той беше в калъфката. Трябваше да го извадя, да го включа, да настроя погледа си и да намеря удобна позиция. Времето сякаш течеше по-бързо от обикновено. Но пеперудата остана. Не знам дали това продължи десет секунди или половин минута. Успях да направя два кадъра. Само два. След второто щракване тя размаха криле и изчезна.