Пристъпваме тихо в селото, в което на пръв поглед постоянно обитаваните къщи са има-няма пет броя с още толкова непостоянни жители. Но това въобще не означава, че не се разбира когато някой "чужденец" се появявu в селото. Още при първите ни стъпки, при старата фурна, се появава Орхан и жена ми Мелек (ангел) и подвикват - "Ей, я елате насам да ви почерпя и да ви разкажа малко за нашият район, това там е фурната на баща ми, правеше хляб за 400 семействаа.” И като се почна… Два часа лаф мохабет. Разделяме се с обещание да спим при тях и да закусим сутринта. Ааа, трябва и да снимам бре братче! ? В следващата къща - още 30 минути от същото. Тук срещаме Халид, който работеше в двора на джамията. С него успяхме да резчетем табелата на джамията, че е от 1813 г (да живее AI). Следва германката Inga Pinga - с нея си обещахме да си направим вип среща следващият път. Правим още 50 крачки и ни пресрещат Бейсим и жена му Гюлбахар. Тук вече работата стана дебела... Вечерята беше задължителна, не може да си тръгнеш ей така.
Не знам как стана, но не успяхме да обиколим "огромното" село и след 4-5 часа прекарани в мохабет и разговори едвам успях да стигна до хълма отсреща.
Продължавам да се възхищавам на хората в този край на България. Няма случай, в който да сме в Родопа и да не са ни поканили я на вечеря с нощувка в дома им, я на обяд, теле и какво ли още не. ?
Даже веднъж една баба ни резна с "От тази къща никой не си е тръгвал ей така..."
За мен по-ценното от обиколките ми uз Родопа планина, не са пейзажите и снимките, а по-скоро живото общуване с хората там.
Кадърът с изгрева на следващият ден е само за внимание и може би олицетворява душата на тези хора там.
Не напразно е казано "Равнината ражда тикви, планината - хора".
Ранна пролет, следобед, Родопа планина.
Пристъпваме тихо в селото, в което на пръв поглед постоянно обитаваните къщи са има-няма пет броя с още толкова непостоянни жители. Но това въобще не означава, че не се разбира когато някой "чужденец" се появявu в селото. Още при първите ни стъпки, при старата фурна, се появава Орхан и жена ми Мелек (ангел) и подвикват - "Ей, я елате насам да ви почерпя и да ви разкажа малко за нашият район, това там е фурната на баща ми, правеше хляб за 400 семействаа.” И като се почна… Два часа лаф мохабет. Разделяме се с обещание да спим при тях и да закусим сутринта. Ааа, трябва и да снимам бре братче! ? В следващата къща - още 30 минути от същото. Тук срещаме Халид, който работеше в двора на джамията. С него успяхме да резчетем табелата на джамията, че е от 1813 г (да живее AI). Следва германката Inga Pinga - с нея си обещахме да си направим вип среща следващият път. Правим още 50 крачки и ни пресрещат Бейсим и жена му Гюлбахар. Тук вече работата стана дебела... Вечерята беше задължителна, не може да си тръгнеш ей така.
Не знам как стана, но не успяхме да обиколим "огромното" село и след 4-5 часа прекарани в мохабет и разговори едвам успях да стигна до хълма отсреща.
Продължавам да се възхищавам на хората в този край на България. Няма случай, в който да сме в Родопа и да не са ни поканили я на вечеря с нощувка в дома им, я на обяд, теле и какво ли още не. ?
Даже веднъж една баба ни резна с "От тази къща никой не си е тръгвал ей така..."
За мен по-ценното от обиколките ми uз Родопа планина, не са пейзажите и снимките, а по-скоро живото общуване с хората там.
Кадърът с изгрева на следващият ден е само за внимание и може би олицетворява душата на тези хора там.
Не напразно е казано "Равнината ражда тикви, планината - хора".
