На връх Цветница, по пътя за Самоков, срещнах една жена… Казваше се Цветанка.
Седеше сама край пътя и плачеше. Седнах до нея и я попитах защо…
„Тежък е животът…“ – каза ми.
Разказа ми за децата си – как вече не я чуват, как са се отдалечили.
А после… за двете, които е загубила още малки.
Задушили се от дим в къщата.
Понякога срещаме хора за минути…
а те ни оставят истории за цял живот.
Ценете такива моменти!
На връх Цветница, по пътя за Самоков, срещнах една жена… Казваше се Цветанка.
Седеше сама край пътя и плачеше. Седнах до нея и я попитах защо…
„Тежък е животът…“ – каза ми.
Разказа ми за децата си – как вече не я чуват, как са се отдалечили.
А после… за двете, които е загубила още малки.
Задушили се от дим в къщата.
Понякога срещаме хора за минути…
а те ни оставят истории за цял живот.
Ценете такива моменти!
