Често съм се питал... дали ако Орфей и Евридика бяха Орфея и Евридик, краят на тази красива, но тъжна история щеше да е друг. От една страна вечното любопитство у жената. От друга страна вечната несигурност у мъжа дали го следват.
И ако към това добавим Хармонията, като естествено общуване с Богинята Майка (на Природата)... се раждат едни такива характерни за нашето съвремие образи на силната и смела, но ранима жена. И нейната най-естествена визуализация като единен нотен лист с песента, която възпява живота.
Често съм се питал... дали ако Орфей и Евридика бяха Орфея и Евридик, краят на тази красива, но тъжна история щеше да е друг. От една страна вечното любопитство у жената. От друга страна вечната несигурност у мъжа дали го следват.
И ако към това добавим Хармонията, като естествено общуване с Богинята Майка (на Природата)... се раждат едни такива характерни за нашето съвремие образи на силната и смела, но ранима жена. И нейната най-естествена визуализация като единен нотен лист с песента, която възпява живота.