Тази уникална астрофотография е заснета от остров Самотраки — едно от най-тъмните кътчета на Европа (бортъл 1-2), където светлинното замърсяване е много малко на юг. Изображението е направено с ултраширокоъгълен 8мм обектив и обхваща огромна част от нощното небе — от наситената със звезди централна зона на Млечния път в съзвездието Стрелец, до по-слабите, но все така ефирни области около галактиката Андромеда (горе дясно).
Интересното в този кадър е, че звездите са премахнати, разкривайки само структурата на междузвездния прах, газ и мъглявини, които съставят „гръбнака“ на нашата галактика. На практика звездите, които виждаме на небето са непосредствени съседки на Слънцето, а останалите към 400 милиарда са в Млечния път. Цветовете и нюансите, които се виждат — от златистите и медни тонове около Галактическия център до студените сини и виолетови отблясъци по-нагоре — разказват за различните химични състави и температури в тези региони. Ядрото е съставено от по-стари, гъсто разположени и предимно жълти звезди, докато в периферията има по-активно звездообразуване родило млади, горещи и предимно сини звезди.
В долната част на снимката се отразява приглушена светлина върху морската повърхност — напомняне за земното присъствие в един иначе космически пейзаж.
Кадър от есента на 2024г. Pentax K-5II, Samyang 8mm 3.5.
Тази уникална астрофотография е заснета от остров Самотраки — едно от най-тъмните кътчета на Европа (бортъл 1-2), където светлинното замърсяване е много малко на юг. Изображението е направено с ултраширокоъгълен 8мм обектив и обхваща огромна част от нощното небе — от наситената със звезди централна зона на Млечния път в съзвездието Стрелец, до по-слабите, но все така ефирни области около галактиката Андромеда (горе дясно).
Интересното в този кадър е, че звездите са премахнати, разкривайки само структурата на междузвездния прах, газ и мъглявини, които съставят „гръбнака“ на нашата галактика. На практика звездите, които виждаме на небето са непосредствени съседки на Слънцето, а останалите към 400 милиарда са в Млечния път. Цветовете и нюансите, които се виждат — от златистите и медни тонове около Галактическия център до студените сини и виолетови отблясъци по-нагоре — разказват за различните химични състави и температури в тези региони. Ядрото е съставено от по-стари, гъсто разположени и предимно жълти звезди, докато в периферията има по-активно звездообразуване родило млади, горещи и предимно сини звезди.
В долната част на снимката се отразява приглушена светлина върху морската повърхност — напомняне за земното присъствие в един иначе космически пейзаж.
Кадър от есента на 2024г. Pentax K-5II, Samyang 8mm 3.5.