Тази уникална астрофотография е заснета от остров Самотраки — едно от най-тъмните кътчета на Европа (бортъл 1-2), където светлинното замърсяване е много малко на юг. Изображението е направено с ултраширокоъгълен 8мм обектив и обхваща огромна част от нощното небе — от наситената със звезди централна зона на Млечния път в съзвездието Стрелец, до по-слабите, но все така ефирни области около галактиката Андромеда (горе дясно).
Интересното в този кадър е, че звездите са премахнати, разкривайки само структурата на междузвездния прах, газ и мъглявини, които съставят „гръбнака“ на нашата галактика. На практика звездите, които виждаме на небето са непосредствени съседки на Слънцето, а останалите към 400 милиарда са в Млечния път. Цветовете и нюансите, които се виждат — от златистите и медни тонове около Галактическия център до студените сини и виолетови отблясъци по-нагоре — разказват за различните химични състави и температури в тези региони. Ядрото е съставено от по-стари, гъсто разположени и предимно жълти звезди, докато в периферията има по-активно звездообразуване родило млади, горещи и предимно сини звезди.
В долната част на снимката се отразява приглушена светлина върху морската повърхност — напомняне за земното присъствие в един иначе космически пейзаж.
Кадър от есента на 2024г. Pentax K-5II, Samyang 8mm 3.5.
Тази уникална астрофотография е заснета от остров Самотраки — едно от най-тъмните кътчета на Европа (бортъл 1-2), където светлинното замърсяване е много малко на юг. Изображението е направено с ултраширокоъгълен 8мм обектив и обхваща огромна част от нощното небе — от наситената със звезди централна зона на Млечния път в съзвездието Стрелец, до по-слабите, но все така ефирни области около галактиката Андромеда (горе дясно).
Интересното в този кадър е, че звездите са премахнати, разкривайки само структурата на междузвездния прах, газ и мъглявини, които съставят „гръбнака“ на нашата галактика. На практика звездите, които виждаме на небето са непосредствени съседки на Слънцето, а останалите към 400 милиарда са в Млечния път. Цветовете и нюансите, които се виждат — от златистите и медни тонове около Галактическия център до студените сини и виолетови отблясъци по-нагоре — разказват за различните химични състави и температури в тези региони. Ядрото е съставено от по-стари, гъсто разположени и предимно жълти звезди, докато в периферията има по-активно звездообразуване родило млади, горещи и предимно сини звезди.
В долната част на снимката се отразява приглушена светлина върху морската повърхност — напомняне за земното присъствие в един иначе космически пейзаж.
Кадър от есента на 2024г. Pentax K-5II, Samyang 8mm 3.5.
Public edits
No edits suggested.
Снимки на cosmicbeat
Tags
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
license
All rights reserved
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.