30 януари 2023 г. Церемония пред паметника на Стефан Стамболов в София по случай 169-а годишнина от рождението му.Стефан Николов Стамболов 31 януари (12 февруари нов стил) 1854 г. във Велико Търново е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет. Апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия. През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до убийството му. На 3/15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата /в София на ул. „Г.С. Раковски“/ от Михаил Ставрев – Хальо и други македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев. След 3 дни умира от раните си. През 1995 г. по повод 100 г. от смъртта му в градинката „Кристал“-ул. "Г.С.Раковски" №98 е поставен негов паметник изобразяващ зверското покушение над Стамболов. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат 2 дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II Критикуван е заради диктаторските му методи. Сред основоположниците е на икономическия и културния подем на България, продължил в десетилетията до Балканските войни
30 януари 2023 г. Церемония пред паметника на Стефан Стамболов в София по случай 169-а годишнина от рождението му.Стефан Николов Стамболов 31 януари (12 февруари нов стил) 1854 г. във Велико Търново е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет. Апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия. През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до убийството му. На 3/15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата /в София на ул. „Г.С. Раковски“/ от Михаил Ставрев – Хальо и други македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев. След 3 дни умира от раните си. През 1995 г. по повод 100 г. от смъртта му в градинката „Кристал“-ул. "Г.С.Раковски" №98 е поставен негов паметник изобразяващ зверското покушение над Стамболов. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат 2 дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II Критикуван е заради диктаторските му методи. Сред основоположниците е на икономическия и културния подем на България, продължил в десетилетията до Балканските войни
