Около 20 април тази година имаше няколко необичайно студени дни. Рано сутрин температурата сутринта беше около 5 градуса. На предния ден бях проучил мястото и този ден по тъмно вече минавах през тръстика и кал. Малко преди да стигна водата имаше каналче широко около два метра, с дълбочина до глезен, което лесно се преминаваше с ботуш. На втората крачка, без да разбера изобщо какво стана, пропаднах и се озовах във вода почти до кръста. Извлачих се по лакти напред. Оказа се, че каналчето всъщност е доста по-дълбоко, а аз съм ходил върху слегналата тръстика. За щастие техниката ми беше в раницата на гърба. За кратко се зачудих, по тъмно, мокър на 5 градуса, да измина останалите 10 метра или да се прибирам на топло и сухо. Добре че за секунди взех решението да продължа, защото толкова се бях шашнал, че щях отново да направя крачка назад и да затъна повторно на същото място. И така, след мунути бях заел позиция и зачаках. Този ден имаше птици пред мен, зад мен, навсякъде около мен и бях толкова екзалтиран, че не знаех в коя посока да снимам и какво точно правя. Лактите ми затъваха в лепкавата кал, а аз се въртях навсякъде, нали така и така бях мокър и кален, че престана изобщо да ми пука. На връщане с особено притеснение минавах през участъци на пръсти, сякаш да съм по лек и за щастие нямаше повторен инцидент.