Срещнахме го на тръгване. Прибираше овцете. Бялото козле се гушкаше в ръцете му постоянно. Като детенце ми е, казва бай Рамадан, един от най старите овчари в Родопа, и поглежда малкия си спътник с любов. Гони 90 години. Не чува вече, но от очите му бликаше енергия и живот. Разменихме няколко думи , макар и трудно. Изпрати ни с усмивка, и ни покани да останем за вечеря другия път . Не ни се тръгваше след тази среща, с този искрен и сърдечен човек . Чакаше ни път и поехме, но остана надеждата, че ще се върнем и ще се видим отново. А в главата ми дълго след това останаха мислите за старостта, добротата и миналото .
Хората от Родопа планина
Срещнахме го на тръгване. Прибираше овцете. Бялото козле се гушкаше в ръцете му постоянно. Като детенце ми е, казва бай Рамадан, един от най старите овчари в Родопа, и поглежда малкия си спътник с любов. Гони 90 години. Не чува вече, но от очите му бликаше енергия и живот. Разменихме няколко думи , макар и трудно. Изпрати ни с усмивка, и ни покани да останем за вечеря другия път . Не ни се тръгваше след тази среща, с този искрен и сърдечен човек . Чакаше ни път и поехме, но остана надеждата, че ще се върнем и ще се видим отново. А в главата ми дълго след това останаха мислите за старостта, добротата и миналото .
Хората от Родопа планина
Comments (5)
You can post your comments after you sign in.
Sign in or Sign up
Харесва ми!
Харесва ми!
Кефи...
Кефи...
Хубав кадър!
Хубав кадър!
!!!
!!!
Супер!
Супер!