Срещнахме го на тръгване. Прибираше овцете. Бялото козле се гушкаше в ръцете му постоянно. Като детенце ми е, казва бай Рамадан, един от най старите овчари в Родопа, и поглежда малкия си спътник с любов. Гони 90 години. Не чува вече, но от очите му бликаше енергия и живот. Разменихме няколко думи , макар и трудно. Изпрати ни с усмивка, и ни покани да останем за вечеря другия път . Не ни се тръгваше след тази среща, с този искрен и сърдечен човек . Чакаше ни път и поехме, но остана надеждата, че ще се върнем и ще се видим отново. А в главата ми дълго след това останаха мислите за старостта, добротата и миналото .
Хората от Родопа планина