Лъвов мост е важно и натоварено кръстовище и мост в централните части на София. Преди построяването му през 1889 г. на това място се е намирал Шареният мост. Мостът преминава над Владайската река и е разположен на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и бул. „Сливница“, като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата, както и символ на столичния район Сердика. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад Лъвов мост. Историята на „Шарен мост“ се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди. . До Лъвов мост са обесени участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари – Георги Стоицев, псалт в църквата „Св. Крал“ (сегашна „Света Неделя“). Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал. Проектът е на Вацлав Прошек. Изпълнението му се осъществява през 1889 – 1890 г. от фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева. От целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари. Мостът е дълъг 26 m и е широк 18,1 m. има два отвора по 10 метра и канделабри над средните отвори. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „Филип Ваагнер Биро“ и поставени през 1891 г. Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава). От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл. От 2012 г. площад „Лъвов мост“ се обслужва от Софийското метро.
Лъвов мост е важно и натоварено кръстовище и мост в централните части на София. Преди построяването му през 1889 г. на това място се е намирал Шареният мост. Мостът преминава над Владайската река и е разположен на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и бул. „Сливница“, като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата, както и символ на столичния район Сердика. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад Лъвов мост. Историята на „Шарен мост“ се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди. . До Лъвов мост са обесени участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари – Георги Стоицев, псалт в църквата „Св. Крал“ (сегашна „Света Неделя“). Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал. Проектът е на Вацлав Прошек. Изпълнението му се осъществява през 1889 – 1890 г. от фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева. От целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари. Мостът е дълъг 26 m и е широк 18,1 m. има два отвора по 10 метра и канделабри над средните отвори. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „Филип Ваагнер Биро“ и поставени през 1891 г. Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава). От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл. От 2012 г. площад „Лъвов мост“ се обслужва от Софийското метро.