да...тъжно е когато остарее човек:( Но именно, колкото по-възрастни стават родителите,толкова повече обич,уважение и добро отношение трябва да получават от децата си!Поздравления за автора!Браво!
да...тъжно е когато остарее човек:( Но именно, колкото по-възрастни стават родителите,толкова повече обич,уважение и добро отношение трябва да получават от децата си!Поздравления за автора!Браво!
13.мара-радвам се че я виждаш по този начин,тя наистина не е толкова възрастна...като човек наближаващ пенсионна възраст..но е слаба,уморена и малко тъжна
Може би стихът наистина остава впечатление за по възрастна жена!Благодаря!
13.мара-радвам се че я виждаш по този начин,тя наистина не е толкова възрастна...като човек наближаващ пенсионна възраст..но е слаба,уморена и малко тъжна
Може би стихът наистина остава впечатление за по възрастна жена!Благодаря!
начи снимката е наистина много хубава. текстът...не. не ми се връзва. таз жена нито е превита, нито е съсухрена...даже не е тъжна. изглежда точно като човек, с който можеш да си приказваш чудесно за хубави неща. изглежда силна и красива.
начи снимката е наистина много хубава. текстът...не. не ми се връзва. таз жена нито е превита, нито е съсухрена...даже не е тъжна. изглежда точно като човек, с който можеш да си приказваш чудесно за хубави неща. изглежда силна и красива.
През пръстите животът като пясък се процежда
и всеки ден все по-далеч светът изглежда,
изгубвам се все повече във своя свят измислен,
не са ми скъпи вече нищичко и никой.
Живея аз без страст, живея без желание.
Раздадох се докрай и нищо друго не остана.
Аз знам - животът кратък свършва рано или късно,
очаквам аз смъртта оковите да скъса…
Нещата се променят, нещата ми убягват
и липсата във мен духа свободен оковава.
Изгубен безвъзвратно - не, това не е реално!
И адът, който чувствам в мен, убива ме брутално.
Аз роб ще бъда вечно, подчинен на празнотата,
с агония изпълваща умът ми и душата.
Тъмата се надига вътре в мен и ме обгръща.
Аз бях самият аз, но в нещо друго се превръщам!…
Иво Станков
През пръстите животът като пясък се процежда
и всеки ден все по-далеч светът изглежда,
изгубвам се все повече във своя свят измислен,
не са ми скъпи вече нищичко и никой.
Живея аз без страст, живея без желание.
Раздадох се докрай и нищо друго не остана.
Аз знам - животът кратък свършва рано или късно,
очаквам аз смъртта оковите да скъса…
Нещата се променят, нещата ми убягват
и липсата във мен духа свободен оковава.
Изгубен безвъзвратно - не, това не е реално!
И адът, който чувствам в мен, убива ме брутално.
Аз роб ще бъда вечно, подчинен на празнотата,
с агония изпълваща умът ми и душата.
Тъмата се надига вътре в мен и ме обгръща.
Аз бях самият аз, но в нещо друго се превръщам!…
Иво Станков
Comments (20)
You can post your comments after you sign in.
Sign in or Sign up
!
!
Чудесна е
Чудесна е
Браво!!!
Браво!!!
Много добър кадър, поздравления!
Много добър кадър, поздравления!
....... тъжно, но истинско... като живота
....... тъжно, но истинско... като живота
да...тъжно е когато остарее човек:( Но именно, колкото по-възрастни стават родителите,толкова повече обич,уважение и добро отношение трябва да получават от децата си!Поздравления за автора!Браво!
да...тъжно е когато остарее човек:( Но именно, колкото по-възрастни стават родителите,толкова повече обич,уважение и добро отношение трябва да получават от децата си!Поздравления за автора!Браво!
13.мара-радвам се че я виждаш по този начин,тя наистина не е толкова възрастна...като човек наближаващ пенсионна възраст..но е слаба,уморена и малко тъжна
Може би стихът наистина остава впечатление за по възрастна жена!Благодаря!
13.мара-радвам се че я виждаш по този начин,тя наистина не е толкова възрастна...като човек наближаващ пенсионна възраст..но е слаба,уморена и малко тъжна
Може би стихът наистина остава впечатление за по възрастна жена!Благодаря!
начи снимката е наистина много хубава. текстът...не. не ми се връзва. таз жена нито е превита, нито е съсухрена...даже не е тъжна. изглежда точно като човек, с който можеш да си приказваш чудесно за хубави неща. изглежда силна и красива.
начи снимката е наистина много хубава. текстът...не. не ми се връзва. таз жена нито е превита, нито е съсухрена...даже не е тъжна. изглежда точно като човек, с който можеш да си приказваш чудесно за хубави неща. изглежда силна и красива.
Страхотен!
Страхотен!
Браво!
Браво!
От портрета струи твоята обич и почит към майка ти. Близките хора заслужават да получават такива жестове на близост и нежност по-често.
От портрета струи твоята обич и почит към майка ти. Близките хора заслужават да получават такива жестове на близост и нежност по-често.
да. чудесен е.
(може би още малко въздух пред обекта?)
поздрави. :-)
да. чудесен е.
(може би още малко въздух пред обекта?)
поздрави. :-)
това е един от най-добрите ти портрети!
това е един от най-добрите ти портрети!
Красива е все още...но тъжна...
Красива е все още...но тъжна...
...Мама ме целува, в двете длани
мъжко неизбръснато лице.
Две сълзи запазени от лани
скрити в най-дълбокото сърце...
...Мама ме целува, в двете длани
мъжко неизбръснато лице.
Две сълзи запазени от лани
скрити в най-дълбокото сърце...
искрен и затрогващ портрет!
искрен и затрогващ портрет!
При теб винаги е много поетично...Много добър портрет...чувствени коментари - Браво!
При теб винаги е много поетично...Много добър портрет...чувствени коментари - Браво!
През пръстите животът като пясък се процежда
и всеки ден все по-далеч светът изглежда,
изгубвам се все повече във своя свят измислен,
не са ми скъпи вече нищичко и никой.
Живея аз без страст, живея без желание.
Раздадох се докрай и нищо друго не остана.
Аз знам - животът кратък свършва рано или късно,
очаквам аз смъртта оковите да скъса…
Нещата се променят, нещата ми убягват
и липсата във мен духа свободен оковава.
Изгубен безвъзвратно - не, това не е реално!
И адът, който чувствам в мен, убива ме брутално.
Аз роб ще бъда вечно, подчинен на празнотата,
с агония изпълваща умът ми и душата.
Тъмата се надига вътре в мен и ме обгръща.
Аз бях самият аз, но в нещо друго се превръщам!…
Иво Станков
През пръстите животът като пясък се процежда
и всеки ден все по-далеч светът изглежда,
изгубвам се все повече във своя свят измислен,
не са ми скъпи вече нищичко и никой.
Живея аз без страст, живея без желание.
Раздадох се докрай и нищо друго не остана.
Аз знам - животът кратък свършва рано или късно,
очаквам аз смъртта оковите да скъса…
Нещата се променят, нещата ми убягват
и липсата във мен духа свободен оковава.
Изгубен безвъзвратно - не, това не е реално!
И адът, който чувствам в мен, убива ме брутално.
Аз роб ще бъда вечно, подчинен на празнотата,
с агония изпълваща умът ми и душата.
Тъмата се надига вътре в мен и ме обгръща.
Аз бях самият аз, но в нещо друго се превръщам!…
Иво Станков
Защо ли е тази тъга Боби,боли когато се раждаш,боли когато остаряваш,боли когато светът около теб се руши...предполагам...
Браво!!!!!
Защо ли е тази тъга Боби,боли когато се раждаш,боли когато остаряваш,боли когато светът около теб се руши...предполагам...
Браво!!!!!
Разби ме..............
Разби ме..............