Тя е сянка. Обитаваща само двора си. И пейката отпред. Сгърбена. Безстрашна. Обикновена,кротка, застаряла, чернокърпеста. С черни дрехи. И дълги дебели черни чорапи. Селска вдовица - от тези, които са като емблеми на българските села. Повехнали, самотни, мълчаливи , тихи обитатели на дворчетата си и още по-тихи съзерцателни на живота от прогнилите пейки пред къщите си. Излизащи на тротоара, когато дойде време да залязва слънцето. Сякаш чакащи и своя залез.
Тя е сянка. Обитаваща само двора си. И пейката отпред. Сгърбена. Безстрашна. Обикновена,кротка, застаряла, чернокърпеста. С черни дрехи. И дълги дебели черни чорапи. Селска вдовица - от тези, които са като емблеми на българските села. Повехнали, самотни, мълчаливи , тихи обитатели на дворчетата си и още по-тихи съзерцателни на живота от прогнилите пейки пред къщите си. Излизащи на тротоара, когато дойде време да залязва слънцето. Сякаш чакащи и своя залез.
