27 Септември. Крепост Букелон, намираща се в непосредствена близост до с. Маточина. Отдавна исках да посетя и снимам това място, но не си представях, че ще дойда тук специално за нощни кадри. Пристигнах в късния следобяд, така че имах предостатъчно време да разгледам руините и да си избера позиция. Други туристи за моя най-голяма радост не срещнах. Започнах да снимам на здрачаване, за да имам по-голям избор от кадри за предния план, а в последствие се оказа, че нямам вариант да не ги използвам, тъй като малко по-късно светлината от прожектори в низината озари източната стена на крепостта по изключително некрасив начин. Около полунощ смених батерията на апарата и легнах в палатката да поспя. Колко и как съм спал – аз си знам. След близо 7 часа експониране, около 3:30 сутринта, прибрах техниката, събрах лагера и потеглих към Варна. На слизане от хълма ме срещнаха граничните полицаи и попитаха дали ще спя тук. Въпросът им всъщност бе напълно резонен, предвид, че се намирахме на по-малко от километър по права линия от границата ни с Турция, но явно това не ги притесняваше особено. Отвърнах им, че вече съм спал и всички продължихме по пътя си. След доста време, прекарано в редактиране, крайният резултат прие този вид.
EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/2.8, ISO800, 81×300“ + кадър за предния план,
направен на здрачаване
27 Септември. Крепост Букелон, намираща се в непосредствена близост до с. Маточина. Отдавна исках да посетя и снимам това място, но не си представях, че ще дойда тук специално за нощни кадри. Пристигнах в късния следобяд, така че имах предостатъчно време да разгледам руините и да си избера позиция. Други туристи за моя най-голяма радост не срещнах. Започнах да снимам на здрачаване, за да имам по-голям избор от кадри за предния план, а в последствие се оказа, че нямам вариант да не ги използвам, тъй като малко по-късно светлината от прожектори в низината озари източната стена на крепостта по изключително некрасив начин. Около полунощ смених батерията на апарата и легнах в палатката да поспя. Колко и как съм спал – аз си знам. След близо 7 часа експониране, около 3:30 сутринта, прибрах техниката, събрах лагера и потеглих към Варна. На слизане от хълма ме срещнаха граничните полицаи и попитаха дали ще спя тук. Въпросът им всъщност бе напълно резонен, предвид, че се намирахме на по-малко от километър по права линия от границата ни с Турция, но явно това не ги притесняваше особено. Отвърнах им, че вече съм спал и всички продължихме по пътя си. След доста време, прекарано в редактиране, крайният резултат прие този вид.
EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/2.8, ISO800, 81×300“ + кадър за предния план,
направен на здрачаване