За сметка на това, след като снимките от тази позиция приключиха поради мое невнимание, най-после отделих малко време, за да разбера как точно работи интервалометъра на допълнителния firmware на камерата. След това беше вече лесно – намерих си друг ракурс и настроих апарата да експонира кадър след кадър, докато аз се опитвах да поспя, свит под близката скала. Не пожънах особен успех в начинанието си, но за сметка на това пък се бяха появили облаци на хоризонта, които се плъзгаха по звездния небосвод право към мен. Така се получи и долният кадър, най-интересният от многото такива.
EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/2.8, ISO800, 300“
За сметка на това, след като снимките от тази позиция приключиха поради мое невнимание, най-после отделих малко време, за да разбера как точно работи интервалометъра на допълнителния firmware на камерата. След това беше вече лесно – намерих си друг ракурс и настроих апарата да експонира кадър след кадър, докато аз се опитвах да поспя, свит под близката скала. Не пожънах особен успех в начинанието си, но за сметка на това пък се бяха появили облаци на хоризонта, които се плъзгаха по звездния небосвод право към мен. Така се получи и долният кадър, най-интересният от многото такива.
