Светлините на Коледа
бавно, но сигурно гаснат…
Заминават децата ни
в новите си родини –
по-богати от майките им,
благосклонни родини-мащехи.
А ние оставаме тук –
и сме вече минало…

Изведнъж се сещаме,
че в суматохата сме пропуснали
червен конец за късмет
на куфара им да вържем,
мартеница да сложим вътре,
че Баба Марта е близо,
но дотогава едва ли
в България ще се върнат…

После откриваме,
че са пропуснали да си вземат
подаръка, който
с толкова обич избрахме…
Защото е свръхтегло
и на границата е бреме…
Нищо… Нали не е цвете –
до лятото да увяхне…

А те обещаха –
децата ни обещаха
да си дойдат отново
преди края на лятото,
защото родният дом
и свещената родна стряха
са нещо вечно –
останало зад вратата…

Весела Димова
03.01.2020 г.