Снимката е от последния ни трети ден в планината. Оказа се и най трудния ни. Сутринта посрещнахме изгрева на отсрещното билце идващо от Муратов връх. Мислихме, че това ще е най леката част от нашия преход. Слизайки по един от улейте който беше доста стръмен, се оказа, че не е толкова страшно и ще се пуснем бързо. После само трябва да преминем едни моренки и сме долу, и за още час да се качим до тук. Сметките не излезнаха точно така и почти стигнахме за залез . Камъните ни взеха и физическите, и психическите сили. Няма по лошо да минаваш морени в сезон в който вече има натрупан сняг, но то е недостатъчен да покрие изцяло камъните. Всяка една стъпка трябва да ти е добре премерена, обмислена и да имаш план , ако загубиш баланс, къде да се хванеш или стъпиш. Всяко едно подхлъзване , вероятно щеше да донесе сериозни травми. Тежката раница от 24 кг също помагаше да се разбалансират нещата. Много се зарадвах когато морените останаха назад и ходих по равна земя. От тук нататък за мен идваше по лесното. Само едно връхче което трябваше да качим. Отдолу предварително си избрахме линията на качване. В началото всичко беше наред, но в един момент дойдоха не добри участъци. Доста голям беше наклона и едно подхлъзване се връщаш отначалото. Снега беше мек, на места и хлъзгава трева, краката ръцете вече бяха на ръба на силите, всички сили останаха долу в морените. Наред с всичко това, обувките ми бяха мокри от предния ден. Въпреки всичко, тези обстоятелства не помрачиха да се порадваме на гледките които ни предложи това място. Нощта беше бурно-ветровита, чудих се дали тази евтина палатка ще издържи. Съжалих, че не си бях взел зимната палатка, но исках да мина метър откъм тегло. Нямаше много сън, дълга нощ. Изгрева обаче компенсира всичко това и бързо забравих за тези неудобства. След него последва дълго прибиране към хижа Вихрен.