Ракообразната мъглявина (М1, NGC1952) е останка от свръхнова в съзвездието Бик. Сведения за нея се намират в китайски и арабски летописи, като е отбелязано, че свръхновата е била видима и през деня, въпреки силната слънчева светлина. М1 се намира на около 6500 св.г. (2 kpc), линейният ѝ диаметър се оценява на 10 св.г..
М1 е открита от Джон Бивайс през 1731 г. и след това, независимо от него, преоткрита от Шарл Месие през 1758 г., който я включва в каталога си. Името „Ракообразна мъглявина“ е дадено от Уилям Парсънс, който я наблюдава през 1840 г.
В началото на XX век, при сравняване на различни фотографии на мъглявината се вижда, че тя се разширява със значителна скорост. Ако разширението се екстраполира в обратна посока се оказва, че преди около 900 години мъглявината трябва да е била с размерите на звезда. Историческите данни показват, че през 1054 година, китайски и арабски астрономи описват „звезда-гостенка“ в съзвездието Бик.
Съвременните анализи показват, че свръхновата, породила мъглявината, (SN1054) е избухнала през април или май 1054 година, достигайки видима звездна величина между -7 и -4.5 (по-ярка от всички тела на небесната сфера, с изключение на Слънцето и Луната). SN 1054 е била видима с невъоръжено око в продължение на 2 години!
Сега в центъра на мъглявината се намира останката от свръхновата - пулсар, който се върти около 30 пъти около оста си за 1 секунда. На кадъра пулсара е по-слабата звезда от двете в центъра на мъглявината.
Telescope: 8" newtonian f/5 on EQ5 Pro
Camera: ZWO ASI178MC
Software: Sharpcap, DSS, Snapceed
Frames: 600 x 6 sec subs (Total - 1 hour), gain 245, offset - 0.
Astroclub "ASTEROID" Plovdiv, Bulgaria
