Селска къща

А беше красавица - с опнат чардак,
и Господ от пътя му връща...
Да влезеш във нея, пиян от мерак...
Напъпила българска къща.

Нозете й галеше нежният цвят
на здравец и сини зюмбюли,
очите бодяха на стар и на млад
гърдите на сочните дюли.

И как да подминеш? Дори и на кон,
сърцето ти трепва, когато
те стрелне прозорецът - черно око
с ресници от пъстро мушкато.

А беше красива... Сега е кошмар -
не спира и просяк бездомен.
От прежната хубост и люляков чар
в снагата й няма и помен.

Обрасла до нокът с отровен бръшлян,
дори не помахва за сбогом.
И тътне гласът й, задавен от срам:
"Недейте ме гледа, за бога!"

Ники Комедвенска