Заснето от самолетче.
Знаците в Наска, понякога наричани също геоглифи или рисунки, представляват древни линии, начертани на земната повърхност, намиращи се на територията на пустинята Наска в Перу, на около 400 километра от Лима. Те са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1994 година. Счита се, че са създадени от племена, известни като култура Наска, чиито цивилизация е била развита през периода от 200 г. пр.н.е. докъм 600 г. Тези линии варират от обикновени линии, представляващи прави, триъгълници, спирали до много по-сложни и стилизирани рисунки на паяк, колибри, лама, маймуна, риба и други. Най-големите са с дължина 270 метра, а общата им площ е 500 квадратни километра. Направени са като са премахнати червеникавите камъни, което позволява да се покаже белезникавата, почти бяла почва отдолу. Поради изключително сухия климат и липсата на ветрове, тези рисунки са се запазили през вековете. Фигурите на Наска са открити през 1926 г. от археолозите Алфред Кроебер и Тотибио Мехиа Ксепсе. Първоначалните предположения за тяхното предназначение са че са част от древно напоително съоръжение.

През 1941 г. при полет Пол Късък от Университета на Лонг Айланд забелязва освен линиите и множество спирали, абстрактни форми и стилизирани рисунки на животни, врязани в каменистата повърхност на пустинята Наска. Той смята, че в определени моменти Слънцето застава на края на линиите и според него това е най-големият астрономически календар в света.

По-късно германската математичка Мария Райхе се заема с проучването, картографирането и измерването на линиите и това се превръща в цел на живота ѝ в продължение на пет десетилетия.