На 27.Декември 2016 всичко изглеждаше спокойно и слънчево с много лек снежец. От с.Христо Даново започнахме прехода си към х.Козя Стена, всичко беше спокойно и приятно. На сутринта на 28.Декември тръгнахме от х.Козя Стена към х.Ехо. Хижарите ни посъветваха да не излизаме по това време, но бяхме сериозна и стегната група и решихме да го направим. Снега вече беше до кръста, видимостта беше ужасна а вятъра супер силен. Идеалните съставки за запомнящо се приключение. Ако се сещате това беше бурята която за пореден път хвана България неподготвена, точно преди новата 2017 година. Та прехода ни отне 6 часа, с няколко леки изтървания на правилната посока и безкрайна пъртина до х.Козя Стена. В нормални условия лятото този преход отнема около 2:30 часа. Определено приключение което аз няма да забравя. Снимката е направена на деня след като пристигнахме 29.Декември 2016г. Тъй като бурята и снега не ни позволяваха да продължим с прехода си обратно към колата, изкарахме деня в хижата с леки разходки когато времето позволяваше. През няколко часа трябваше да се чисти около хижата, тъй като снега достигаше до прозореца на втория етаж : ) На 30 в малко по-спокойни условия със зверски пъртини успяхме да слезем до колата през в. Юмрука който виждате на снимката.