Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.
Problem? click here.
For more information about using these materials and the Creative Commons license, see CC info page.
Всеки път ахвам, когато, в тъмна и студена нощ, след часове сглобяване и безкрайни настройки на някое отдалечено място, суровата версия на нещо толкова красиво излезе на екрана на компютъра, снимано с моя камера, закачена на мой телескоп.
Почти в недоумение, едва мога да повярвам на очите си как въобще е възможно това. Не, че не знам как става, просто все още искрено се учудвам.
Това е моят начин да се докосна до красотата на вселената. Да снимам сам нещо, което като малък размечтано гледах само по страниците на енциклопедиите, но мислех, че е недостижимо за обикновените простосмъртни.
По-конкретно, на тази снимка се виждат двете мъглявини IC405 & IC410 в съзвездието Колар (Aurigae).
Тази отдясно е IC405, по известна като Flaming Star Nebula, което се превежда като Мъглявината на пламтящата звезда. А името и съвсем не е случайно.
Това e емисионна и отражателна мъглявина.
Емисионната част е това червеното – сравнително малък облак от нагорещен водород (най-простия, но и най-често срещания елемент във вселената). И като казвам сравнително малък имам предвид, че е 2.5 светлинни години широк. Намира се на 1500 светлинни години. Най-ниското енергетично излъчване на водорода е с дължина на вълната 656.28 nm (това което наричат алфа емисионната линия на водорода или H alpha) и е това, което придава хомогенния червен цвят на целия облак.
Отражателната част от мъглявината са облаците от газ с бледо син оттенък около ярката синкава звезда AE Aurigae.
Самата звезда AE Aurigae е голяма и синя звезда, с маса 25 пъти по-голяма от тази на слънцето, но с 60 хиляди пъти по голяма светимост. Счита се, че звездата е изхвърлена от близка среща на две системи от двойни звезди от звездната ясла в мъглявината Орион. Точно в този момент тази мигрираща звезда преминава през мъглявината IC405. Бледо синият цвят се дължи на отразената от газовия облак светлина излъчена от AE Aurigae.
От лявата страна на снимката се намира емисионната мъглявина IC410.
Въпреки, че чисто визуално тя изглежда близо до нейния съсед IC405, за който говорихме по-горе, IC410 се намира на значително по-голямо разстояние – на над две хиляди светлинни години (повече от 600 парсека).
Вътре в мъглявината се намира разсеяния звезден куп NGC 1893, съставен от повече от 100 млади звезди.
Ето така се раждат повечето звезди в момента в нашата галактика Млечния път.
От неголям нагорещен облак газ (IC410) се раждат цели купове звезди (NGC 1893), като в този случай останалия от звездообразуването газ още не се е разчистил напълно. Черното петно в средата на мъглявината представлява сравнително по-студен и по-гъст облак от прах, който блокира част от излъчването на емисионната мъглявина. Наличието му ме навежда на мисълта, че най-вероятно процесите на звездообразуване все още не са приключили в IC410.
Както се казва - една картина струва повече от хиляда думи.
Радвам се, че мога да споделя с Вас моето възхищение.
The Flaming Star Nebula & IC 410
https://www.astrobin.com/334182/
Date & Time: 17.02.2018, 19:00 – 23:00 EET
Location: Plana Mountain, Sofia, Bulgaria
Mount: Celestron “Advanced VX”
Scope: TS-Optics Photoline 70mm f/6 FPL53 APO Triplet
Corrector: TS Optics PHOTOLINE x0,79 Reducer Corrector
Camera: Full spectrum modified Canon T3i (600D)
Filter: Astronomik CLS-CCD EOS Clip CLS-CCD
Guiding: Orion 60mm guide scope & SSAG camera
Total integration: 1h 00 min
Subframes: 12x 300s, ISO 3200
Software: Backyard EOS & PHD2 > Deep Sky Stacker > PixInsight > Adobe Lightroom
V.Krumov©
Всеки път ахвам, когато, в тъмна и студена нощ, след часове сглобяване и безкрайни настройки на някое отдалечено място, суровата версия на нещо толкова красиво излезе на екрана на компютъра, снимано с моя камера, закачена на мой телескоп.
Почти в недоумение, едва мога да повярвам на очите си как въобще е възможно това. Не, че не знам как става, просто все още искрено се учудвам.
Това е моят начин да се докосна до красотата на вселената. Да снимам сам нещо, което като малък размечтано гледах само по страниците на енциклопедиите, но мислех, че е недостижимо за обикновените простосмъртни.
По-конкретно, на тази снимка се виждат двете мъглявини IC405 & IC410 в съзвездието Колар (Aurigae).
Тази отдясно е IC405, по известна като Flaming Star Nebula, което се превежда като Мъглявината на пламтящата звезда. А името и съвсем не е случайно.
Това e емисионна и отражателна мъглявина.
Емисионната част е това червеното – сравнително малък облак от нагорещен водород (най-простия, но и най-често срещания елемент във вселената). И като казвам сравнително малък имам предвид, че е 2.5 светлинни години широк. Намира се на 1500 светлинни години. Най-ниското енергетично излъчване на водорода е с дължина на вълната 656.28 nm (това което наричат алфа емисионната линия на водорода или H alpha) и е това, което придава хомогенния червен цвят на целия облак.
Отражателната част от мъглявината са облаците от газ с бледо син оттенък около ярката синкава звезда AE Aurigae.
Самата звезда AE Aurigae е голяма и синя звезда, с маса 25 пъти по-голяма от тази на слънцето, но с 60 хиляди пъти по голяма светимост. Счита се, че звездата е изхвърлена от близка среща на две системи от двойни звезди от звездната ясла в мъглявината Орион. Точно в този момент тази мигрираща звезда преминава през мъглявината IC405. Бледо синият цвят се дължи на отразената от газовия облак светлина излъчена от AE Aurigae.
От лявата страна на снимката се намира емисионната мъглявина IC410.
Въпреки, че чисто визуално тя изглежда близо до нейния съсед IC405, за който говорихме по-горе, IC410 се намира на значително по-голямо разстояние – на над две хиляди светлинни години (повече от 600 парсека).
Вътре в мъглявината се намира разсеяния звезден куп NGC 1893, съставен от повече от 100 млади звезди.
Ето така се раждат повечето звезди в момента в нашата галактика Млечния път.
От неголям нагорещен облак газ (IC410) се раждат цели купове звезди (NGC 1893), като в този случай останалия от звездообразуването газ още не се е разчистил напълно. Черното петно в средата на мъглявината представлява сравнително по-студен и по-гъст облак от прах, който блокира част от излъчването на емисионната мъглявина. Наличието му ме навежда на мисълта, че най-вероятно процесите на звездообразуване все още не са приключили в IC410.
Както се казва - една картина струва повече от хиляда думи.
Радвам се, че мога да споделя с Вас моето възхищение.
The Flaming Star Nebula & IC 410
https://www.astrobin.com/334182/
Date & Time: 17.02.2018, 19:00 – 23:00 EET
Location: Plana Mountain, Sofia, Bulgaria
Mount: Celestron “Advanced VX”
Scope: TS-Optics Photoline 70mm f/6 FPL53 APO Triplet
Corrector: TS Optics PHOTOLINE x0,79 Reducer Corrector
Camera: Full spectrum modified Canon T3i (600D)
Filter: Astronomik CLS-CCD EOS Clip CLS-CCD
Guiding: Orion 60mm guide scope & SSAG camera
Total integration: 1h 00 min
Subframes: 12x 300s, ISO 3200
Software: Backyard EOS & PHD2 > Deep Sky Stacker > PixInsight > Adobe Lightroom
V.Krumov©
No edits suggested.
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.