Колкото и да не им се иска на съвременните астролози да си признаят, през една седмица от годината слънцето изгрява в съзвездието Змиеносец (Ophiuchus).
Както се вижда от снимката, това е една от най-красивите и цветни области на небето. Намира се между звездата-гигант Антарес (жълтата от дясно), която е част от опашката на Скорпиона и ядрото на нашата галактика Млечния път, което се намира в съзвездието Стрелец.
На фона на милиардите звезди от ядрото на галактиката обаче се намира нещото, което най-много исках да заснема - тъмният облак от студен газ наречен "Черният Кон" (The Dark Horse).
Между другото, самите съзвездия Змиеносец (в средата), Стрелец от ляво и Скорпион от дясно, тук не се виждат в тяхната цялост.
За мен интересното беше да заснема какво вижда камерата, когато я оставя да се вторачи в тази област на небето.
И още нещо - най-яркия обект на снимката е Сатурн.
Колкото и да не им се иска на съвременните астролози да си признаят, през една седмица от годината слънцето изгрява в съзвездието Змиеносец (Ophiuchus).
Както се вижда от снимката, това е една от най-красивите и цветни области на небето. Намира се между звездата-гигант Антарес (жълтата от дясно), която е част от опашката на Скорпиона и ядрото на нашата галактика Млечния път, което се намира в съзвездието Стрелец.
На фона на милиардите звезди от ядрото на галактиката обаче се намира нещото, което най-много исках да заснема - тъмният облак от студен газ наречен "Черният Кон" (The Dark Horse).
Между другото, самите съзвездия Змиеносец (в средата), Стрелец от ляво и Скорпион от дясно, тук не се виждат в тяхната цялост.
За мен интересното беше да заснема какво вижда камерата, когато я оставя да се вторачи в тази област на небето.
И още нещо - най-яркия обект на снимката е Сатурн.
