Да качиш Мусала не е кой знае какво, особенно ако си преспал на заслона. Там винаги вятърът е много силен, но "това тогава" не беше от "онова винаги". Мощна снежната виелица в комбинация със сумрак, наистина страховито. Благославях въжето, единственото което се виждаше и ме държеше да не отлетя надолу по склона. Точно когато виках за помощ мама, ама тя продължаваше да си спи уютно в Софето, ме настигна и задмина челник. На върха разбрах, че е тръгнал във виелицата от Царска Бистрица в 1.30ч. и цитирам: "Този път закъснях, времето беше малко лошо".... а за пропадащият сняг по пътя към заслона, изобщо не ми се говори :)
Да качиш Мусала не е кой знае какво, особенно ако си преспал на заслона. Там винаги вятърът е много силен, но "това тогава" не беше от "онова винаги". Мощна снежната виелица в комбинация със сумрак, наистина страховито. Благославях въжето, единственото което се виждаше и ме държеше да не отлетя надолу по склона. Точно когато виках за помощ мама, ама тя продължаваше да си спи уютно в Софето, ме настигна и задмина челник. На върха разбрах, че е тръгнал във виелицата от Царска Бистрица в 1.30ч. и цитирам: "Този път закъснях, времето беше малко лошо".... а за пропадащият сняг по пътя към заслона, изобщо не ми се говори :)
