Патриаршеският манастир "Света Троица" е на около 10 км от Велико Търново, в прекрасна местност, заобиколен от непристъпни скали. Първата обител в района е от 1070 г. През 1368 г. тук се оттегля отшелникът Теодосий Търновски в малка пещера в скалите, а след него идват и други монаси. Към тях се присъединява и бъдещият Патриарх Евтимий, който става игумен след смъртта на Теодосий Търновски. Последните владетели на Второто Българско царство Иван Александър и Иван Шишман често са посещавали манастира и са оказвали помощ на монасите.През 1393 г. Търново е завладяно от турците. Жителите му са принудени да приемат Исляма или да умрат, изколени са 300-те монаси от манастира. Според преданието, когато идва редът на Патриарх Евтимий, ръката на палача замръзва във въздуха и остава неподвижна. Това се приема от турците като свещен знак и Евтимий е пратен на заточение в Бачковският манастир.Малко преди Освобождението манастира е възстановен с помощта на майстор Кольо Фичето, а Захари Зограф изографисва църквата. Земетресението през 1913 г. разрушава храма и другите сгради, след това е възстановен с някой елементи, които ги няма в други манастири от Възраждането. Църквата е с куполи, които са забранени за православните църкви по време на робството. От 1946 г. манастира е женски и процъфтява през последните десетилетия. Църквата в сегашния си вид е на 10 години и все още се изписва.