BG
Лицензът е копиран в клипборда
Ако свалянето не започне автоматично натиснете тук.
За повече информация относно използването на снимките и Creative Commons лицензиите вижте CC инфо страница.
От спуканите вени на небето потича неспокоен и студен, съзира ме, заглежда се във мен, с езици хладни близва ми лицето. Той ту се свива в локва пред нозете, треперещ като коте от вода, ту бяла електрическа звезда във него се оглежда като цвете. Заслушвам се и чувам как над мене със капки черни като вишнев сок той удря по циментовия блок и нещо му говори със звънтене. Във тази нощ сама съм в тъмнината, но нищо не навява самота, защото е изкуство под дъжда да можеш да говориш със водата. 1978 Петя Дубарова
Няма предложени.
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.
