EN
License text have been copied to the clipboard
Problem? click here.
For more information about using these materials and the Creative Commons license, see CC info page.
От спуканите вени на небето потича неспокоен и студен, съзира ме, заглежда се във мен, с езици хладни близва ми лицето. Той ту се свива в локва пред нозете, треперещ като коте от вода, ту бяла електрическа звезда във него се оглежда като цвете. Заслушвам се и чувам как над мене със капки черни като вишнев сок той удря по циментовия блок и нещо му говори със звънтене. Във тази нощ сама съм в тъмнината, но нищо не навява самота, защото е изкуство под дъжда да можеш да говориш със водата. 1978 Петя Дубарова
No edits suggested.
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.
