Със "Ставайте бреее, вий за спане ли сте дошли тука" ни подхвана силует с червено облекло в тъмницата на започващия ден. Краси Петров беше това и с трепет ни събуждаше, нищо че до изгрева имаше още час и половина. Още сънени и недоспали от неудобното спане в чували върху твърдата земя на студената есенна нощ, накацахме скалите над град Смолян. Добре, че и Вили беше на ринга, че само коч компания предвещаваше лирически отклонения в изобилие :) Изгревът се очертаваше да е великолепен. Всяко красиво нещо е мимолетно обаче - идва с блясък и трясък, тръгва си пак така. И в случая беше така. Точно за 2 минути Смолян и великите гънки на Родопа планина се изкъпаха в изобилие от синьо-розово-червени багри, осветиха сцената като за концерт и със същата забързаност отстъпиха място на сивотата на есенният ден. Красивият изгрев е като влюбването, за 2 минути те завладява и после цял ден мислиш за него