Повече от 200 години Търново е център на политическия, стопанския и културния живот на средновековната българска държава. Столицата се разпростира върху солидно укрепените с крепостни стени хълмове Царевец и Трапезица. Основната крепост е на Царевец. В крепостта Царевец е можело да се влезе през три входа.
В югоизточната част на крепостта се е намирала т.нар. Френкхисарска порта - Третият вход, която свързвала основната крепост с квартала на франките (чуждестранните търговци), разположен в подножието на югоизточния склон на Царевец. През Средновековието Търново е имало оживени търговски връзки с градовете републики Генуа, Венеция, Дубровник и др. Този вход е бил охраняван от т.нар. Балдуинова кула. Името на тази кула е свързано с легендата, че в нея е бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски , пленен от българският цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г.
Повече от 200 години Търново е център на политическия, стопанския и културния живот на средновековната българска държава. Столицата се разпростира върху солидно укрепените с крепостни стени хълмове Царевец и Трапезица. Основната крепост е на Царевец. В крепостта Царевец е можело да се влезе през три входа.
В югоизточната част на крепостта се е намирала т.нар. Френкхисарска порта - Третият вход, която свързвала основната крепост с квартала на франките (чуждестранните търговци), разположен в подножието на югоизточния склон на Царевец. През Средновековието Търново е имало оживени търговски връзки с градовете републики Генуа, Венеция, Дубровник и др. Този вход е бил охраняван от т.нар. Балдуинова кула. Името на тази кула е свързано с легендата, че в нея е бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски , пленен от българският цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г.