Вече не вдигам юмрук към небето.
Не обвинявам, не искам, не питам.
Понякога моля, тихичко, сам, в моята стаичка.
Вкусвам дъха си, вдишвам, издишвам,
чувам сърцето как бие, удар, пауза, удар.
Увеличавам паузите, пестя ударите.
Вече не вдигам юмрук към небето
прилежно поставих егото в скрина.
Погалих луната, чух я да мърка
вече не търся в тъмното демони
и моите тръгнаха, стана им скучно
Небето сивее на изток, луната си тръгва.
Не се страхувам от изгрева...
С.И.20.09.2016
Вече не вдигам юмрук към небето.
Не обвинявам, не искам, не питам.
Понякога моля, тихичко, сам, в моята стаичка.
Вкусвам дъха си, вдишвам, издишвам,
чувам сърцето как бие, удар, пауза, удар.
Увеличавам паузите, пестя ударите.
Вече не вдигам юмрук към небето
прилежно поставих егото в скрина.
Погалих луната, чух я да мърка
вече не търся в тъмното демони
и моите тръгнаха, стана им скучно
Небето сивее на изток, луната си тръгва.
Не се страхувам от изгрева...
