Можеш ли да укротиш тъгата
и да я превърнеш в нещо
поносимо за душата –
в пламък на вечерни свещи,
в старо вино с дъх на есен,
в капки дъжд върху косите,
в някаква протяжна песен –
незавършена сюита
за цигулката на Бога,
разпиляна в сто щурчета…
Можеш ли?… А аз не мога –
и я кътам във сърцето си…
Весела Димова
25.09.2016 г.
Можеш ли да укротиш тъгата
и да я превърнеш в нещо
поносимо за душата –
в пламък на вечерни свещи,
в старо вино с дъх на есен,
в капки дъжд върху косите,
в някаква протяжна песен –
незавършена сюита
за цигулката на Бога,
разпиляна в сто щурчета…
Можеш ли?… А аз не мога –
и я кътам във сърцето си…