Имам отнесени в нищото корени
и се тревожа от пълнолуния.
Често оставям небето отворено
и се изливам със бурята.
Думи, море и водовъртежи
ме давят подкожно.
Вярата ми е таралежена
и ме пробожда.
Ирисите ми са гнездото
на неродени светулки.
Вятър вее доброто
като дете на люлка.
Покрив са ми ръцете ти.
Другото ще избяга.
Тишината е междуметие
и ме пристяга.
Истината е много кратка,
тънка и мълчалива.
В процепа на душата ти
моята се прикрива.
Ангела Пранарова
Имам отнесени в нищото корени
и се тревожа от пълнолуния.
Често оставям небето отворено
и се изливам със бурята.
Думи, море и водовъртежи
ме давят подкожно.
Вярата ми е таралежена
и ме пробожда.
Ирисите ми са гнездото
на неродени светулки.
Вятър вее доброто
като дете на люлка.
Покрив са ми ръцете ти.
Другото ще избяга.
Тишината е междуметие
и ме пристяга.
Истината е много кратка,
тънка и мълчалива.
В процепа на душата ти
моята се прикрива.
Comments (0)
You can post your comments after you sign in.
Sign in or Sign up