Още пращам по вятъра своите писма
и се губя в угаснали залези...
Пъдя спомени прашни, горчи от тъга...
И заплитам от стихове нанизи.
Още в тихите нощи не идва съня,
по пътеките лунни се рея...
И измислям си приказки за да заспя...
Самотата ли? Свикнах със нея.
Още ходя в пустинята с боси нозе
и от лепкава жажда треперя.
Всеки срещнат от мене по мъничко взе...
Свой оазис къде да намеря?
Още щом към Земята звезда полети
шепа щастие си пожелавам.
Ако има Любов, нека тя победи!
Имам нужда във нея да вярвам...
И така продължавам все още напред.
На безумна и луда приличам...
Но ми стига едно, тази мисъл, за теб!
Още търся те... за да обичам!