Роса и слънце рано сутрин. Гледам през обектива бляскавите перли и с удоволствие се мокря. На всяко от връхчетата на тревичките има една росна капка. Играя си с обектива - фокусирам, разфокусирам, светлината е мека и топла. Слънцето напича гърба ми приятно, на близкото дърво невидимо птиче така пее, че времето спира да го послуша. Снимам, снимам, в стремежа си за запазя това. Снимам малкото цвете, което свети, ореола на чашката му, нюансите на зеленото и акварелната им преливка със синевата на въздуха. Когато се прибера вкъщи, едва гледам от умора, но сядам, включвам фотоапарата и започвам да разглеждам заснетото. И все ми се струва, че не съм успяла изцяло да заснема това, което съм видяла.