Беше един от онези мързеливи дни.
Направихме само кратко излизане в късния следобед да пробваме позиция за снимки на един от близките баири.
Тъкмо слезнахме обратно в града, опънахме си краката в хостела, починахме...и светлината ЛУМНА!
Така запали небето, че не бяхме виждали нищо подобно досега!
Адреналина зашумя в ушите ни, пулса се ускори...за колко време взехме дистанцията предния път? 15 минути? 20?
Няма значение! Този път ще трябва да стане за ПЕТ!
Грабвам раницата и тръгвам нагоре. Крача бързо и пулсът бумти в ушите и в тила ми.
Избирам най-кратката и права линия до целта и катеря бързо по скалните прагове.
Хлъзвам се, губя баланс, без малко да падна...но няма значение!
Светлината е там! Трябва да стигна навреме!
След поредния скален праг трескаво търся с очи позицията от по-рано, но тя е далеч.
Няма да успея!
Трескаво търся преден план около себе си и попадам на това дърво.
Не е идеално, поради близостта на други дървета и храсти вдясно, но ще свърши работа!
Докато се суетя за композицията светлината почти изгасва.
Както се появи отведнъж, така си и отиде...
Успях обаче да уловя един добър кадър...
Пулсът бавно възвърна нормалния си ритъм и света около мен отново започна да придобива други измерения, освен светлината...
Всичко стана тихо, спокойно и започна да се стъмва.
Закрачих доволен обратно към града, а тукашното особено слънце още дълго време, от позицията си под хоризонта, оцветяваше облаците в нежни и приглушени пастелени тонове...странна земя е тази!
Беше един от онези мързеливи дни.
Направихме само кратко излизане в късния следобед да пробваме позиция за снимки на един от близките баири.
Тъкмо слезнахме обратно в града, опънахме си краката в хостела, починахме...и светлината ЛУМНА!
Така запали небето, че не бяхме виждали нищо подобно досега!
Адреналина зашумя в ушите ни, пулса се ускори...за колко време взехме дистанцията предния път? 15 минути? 20?
Няма значение! Този път ще трябва да стане за ПЕТ!
Грабвам раницата и тръгвам нагоре. Крача бързо и пулсът бумти в ушите и в тила ми.
Избирам най-кратката и права линия до целта и катеря бързо по скалните прагове.
Хлъзвам се, губя баланс, без малко да падна...но няма значение!
Светлината е там! Трябва да стигна навреме!
След поредния скален праг трескаво търся с очи позицията от по-рано, но тя е далеч.
Няма да успея!
Трескаво търся преден план около себе си и попадам на това дърво.
Не е идеално, поради близостта на други дървета и храсти вдясно, но ще свърши работа!
Докато се суетя за композицията светлината почти изгасва.
Както се появи отведнъж, така си и отиде...
Успях обаче да уловя един добър кадър...
Пулсът бавно възвърна нормалния си ритъм и света около мен отново започна да придобива други измерения, освен светлината...
Всичко стана тихо, спокойно и започна да се стъмва.
Закрачих доволен обратно към града, а тукашното особено слънце още дълго време, от позицията си под хоризонта, оцветяваше облаците в нежни и приглушени пастелени тонове...странна земя е тази!
