"Пада здрачът,
със мъглата над блатото се прелива.
Слънцето скубе перата си
и те светят по планините.
Лепне по храстите тишина,
росната трева поляга,
натежала сякаш от тайни.
Вечерта се промъква в гората.
По върховете пърхат бекаси -
небрежни, космати -
като цапаница на художник."
Карл-Емил Енглунд
"Пада здрачът,
със мъглата над блатото се прелива.
Слънцето скубе перата си
и те светят по планините.
Лепне по храстите тишина,
росната трева поляга,
натежала сякаш от тайни.
Вечерта се промъква в гората.
По върховете пърхат бекаси -
небрежни, космати -
като цапаница на художник."
Карл-Емил Енглунд