Легендите гласят, че един местен жител на Станимака, както минавал покрай крепостта го заварила буря и той решил да се скрие от нея близо до храма. Действието се развивало на Бъдни вечер. Учуденият човечец, като се доближил до крепостта видял как черквата била осветена от мистериозни светлини, чул как камбанарията била и как псалтите пеели, а по цялата околност миришело на тамян. Тогава той се доближил до храма и го видял в пълният му блясък и величие, пълен с благочестиви християни, като всички били облечени с дрехи от други времена. Службата била изпълнявана от един свещеник и един псалт. В момента, в който миряните обикаляли Кръста (Светая Светих), се чуло свещеника да споменава името на императора и на цялата му дворцова свита, на патриарха и на генерал Вриенос. След преминаването на кръста, литургията била изпълнена много бързо и след като били прочетени всички молитви, свещеника казал “Амин”. В този момент всичко изчезнало и църквата върнала предишният си вид.

Това била последната служба на свещеника Антимос, с която той предизвикал гнева на Господ Бог, защото когато преди 500 години бил поканен от генерал Вриенос от Станимака да отслужи литургията на Рождество Христово, той претупал службата, за да може по-бързо да седне на богата трапеза организирана от генерала. След като се наял до пръсване в присъствието на всички управители на родопските крепости, сърцето на свещеника не издържало и спряло. Така Всевишният решил да накаже лакомият свещеник, като в продължение на 500 години поред в същата църква, по същото време и със същите хора да изпълнява нормалната литургия.