Беше посветил живота си на град, в който бе чужденец, сърцето си - на една недостъпна жена, а младостта и уменията си - на професия, която беше ценена, но и пренебрегвана при най-малка смяна на обстоятелствата. Градяха с години и разрушаваха за ден. Безценното днес бе презряно на другия ден. Всичко зависеше от прищевките на съдбата, а съдбата беше толкова капризна.
...С огорчено сърце Джахан продължи да работи, сякаш нищо не се бе случило. Ала душата му беше безрадостна и сякаш сняг посипа и вледени вярата в собствените му умения. Той все още не знаеше, че значимостта на вярата не зависи от непреклоността и силата й, а от способността да я изгубиш, но отново и отново да си я възвръщаш.


Майстора на куполи