Пръстите на Бог
небето облачено шарят.
Светлината някак си на ум,
тихо времето забавя.
Лъчите попиват прозрачна тишина.
Обливат чак звездите
за да светят и през деня.
Всемирът се отваря в една човешка длан
Избледняват ярко дните..
Усещане и мисъл изграждат моя храм.
Пръстите на Бог
небето облачено шарят.
Светлината някак си на ум,
тихо времето забавя.
Лъчите попиват прозрачна тишина.
Обливат чак звездите
за да светят и през деня.
Всемирът се отваря в една човешка длан
Избледняват ярко дните..
Усещане и мисъл изграждат моя храм.