Не можеш да излъжеш
Любовта,
че не обичаш…
Можеш да излъжеш
само себе си –
за кратко…
Колкото да си отиде
твоето момиче…
И вратата към сърцето ти
злобно да затръшне вятърът.
Не можеш да излъжеш
Любовта,
че е пресъхнал
изворът, от който слънце
пиеха очите ти…
Можеш само да го скриеш
с камъни и мъхове…
И пътеката към него
да се лута под звездите…
С нелюбов
ще се преструваш,
че си мъдрият Вълшебник
и че никой друг
не бива
да нахлува в самотата ти…
А в душата ще бушува
Любовта –
като потребност –
за безкрайното пътуване
отвъд болката,
приятелю…
Весела Димова
06.04.2015 г.
„Излъгах себе си, че не обичам…“
Осман Мустафов
Не можеш да излъжеш
Любовта,
че не обичаш…
Можеш да излъжеш
само себе си –
за кратко…
Колкото да си отиде
твоето момиче…
И вратата към сърцето ти
злобно да затръшне вятърът.
Не можеш да излъжеш
Любовта,
че е пресъхнал
изворът, от който слънце
пиеха очите ти…
Можеш само да го скриеш
с камъни и мъхове…
И пътеката към него
да се лута под звездите…
С нелюбов
ще се преструваш,
че си мъдрият Вълшебник
и че никой друг
не бива
да нахлува в самотата ти…
А в душата ще бушува
Любовта –
като потребност –
за безкрайното пътуване
отвъд болката,
приятелю…
