По случай 10 годишнината от сватбата ни, решихме да се качим на Мусала и да го отпразнуваме на най-високата точка в България. Качихме се газейки в дълбок сняг и гъста мъгла и едва открихме заслона (Леденото езеро). На следващия ден мъглата беше още по-гъста и всичко, което се виждаше беше едно бяло петно. А вятъра духаше с около 25 метра в секунда и почти те събаря не земята, ако излезеш навън. Прекарахме целия ден и
вечерта в заслона пиейки червено винце и в компанията на готини хора, с които
се запознахме там. Един от които беше 61 годишния бегач Любо Палакарчев (който пристигна в заслона, с приятеля си и бяха минали през мъглата и вятъра) Той през
1986 г. е поставил рекорда на маршрута връх Ком- нос Емине, като го е минал за
5 дни и 14 часа. А освен това на младини е бил в алпинистката група на Христо Проданов, за който ни разказваше истории.
На следващата сутрин се събудихме, като в друга реалност. Вятъра беше спрял, и
мъглата я нямаше. Луната огряваше ясно рилския пейзаж, а върха направо грееше
от сутрешното сияние. Тогава окъпани в лунна светлина, си направихме този автопортрет под самият връх Мусала. След което поехме нагоре към него за да се насладим на прекрасният януарски изгрев. Беше невероятно изживяване в една различна реалност, подарена ни от Бог!!!
По случай 10 годишнината от сватбата ни, решихме да се качим на Мусала и да го отпразнуваме на най-високата точка в България. Качихме се газейки в дълбок сняг и гъста мъгла и едва открихме заслона (Леденото езеро). На следващия ден мъглата беше още по-гъста и всичко, което се виждаше беше едно бяло петно. А вятъра духаше с около 25 метра в секунда и почти те събаря не земята, ако излезеш навън. Прекарахме целия ден и
вечерта в заслона пиейки червено винце и в компанията на готини хора, с които
се запознахме там. Един от които беше 61 годишния бегач Любо Палакарчев (който пристигна в заслона, с приятеля си и бяха минали през мъглата и вятъра) Той през
1986 г. е поставил рекорда на маршрута връх Ком- нос Емине, като го е минал за
5 дни и 14 часа. А освен това на младини е бил в алпинистката група на Христо Проданов, за който ни разказваше истории.
На следващата сутрин се събудихме, като в друга реалност. Вятъра беше спрял, и
мъглата я нямаше. Луната огряваше ясно рилския пейзаж, а върха направо грееше
от сутрешното сияние. Тогава окъпани в лунна светлина, си направихме този автопортрет под самият връх Мусала. След което поехме нагоре към него за да се насладим на прекрасният януарски изгрев. Беше невероятно изживяване в една различна реалност, подарена ни от Бог!!!
Public edits
No edits suggested.
Снимки на oreshkov
Tags
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
license
All rights reserved
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.