По случай 10 годишнината от сватбата ни, решихме да се качим на Мусала и да го отпразнуваме на най-високата точка в България. Качихме се газейки в дълбок сняг и гъста мъгла и едва открихме заслона (Леденото езеро). На следващия ден мъглата беше още по-гъста и всичко, което се виждаше беше едно бяло петно. А вятъра духаше с около 25 метра в секунда и почти те събаря не земята, ако излезеш навън. Прекарахме целия ден и
вечерта в заслона пиейки червено винце и в компанията на готини хора, с които
се запознахме там. Един от които беше 61 годишния бегач Любо Палакарчев (който пристигна в заслона, с приятеля си и бяха минали през мъглата и вятъра) Той през
1986 г. е поставил рекорда на маршрута връх Ком- нос Емине, като го е минал за
5 дни и 14 часа. А освен това на младини е бил в алпинистката група на Христо Проданов, за който ни разказваше истории.
На следващата сутрин се събудихме, като в друга реалност. Вятъра беше спрял, и
мъглата я нямаше. Луната огряваше ясно рилския пейзаж, а върха направо грееше
от сутрешното сияние. Тогава окъпани в лунна светлина, си направихме този автопортрет под самият връх Мусала. След което поехме нагоре към него за да се насладим на прекрасният януарски изгрев. Беше невероятно изживяване в една различна реалност, подарена ни от Бог!!!