Човекът,
който прави
едва-едва,
с две тежки патерици
своите крачки –
под стъпките му
умира трева,
от копитата им
измачкана…
На плещите си мъкне
един скапан живот –
излинял от тъга
и отдавна прежален…
А очите му хукват
след бездомната котка,
прекосяват света
и потъват
във залеза…
Весела Димова
05.08.2014 г.
Човекът,
който прави
едва-едва,
с две тежки патерици
своите крачки –
под стъпките му
умира трева,
от копитата им
измачкана…
На плещите си мъкне
един скапан живот –
излинял от тъга
и отдавна прежален…
А очите му хукват
след бездомната котка,
прекосяват света
и потъват
във залеза…
