Това е района Сера-да-Леба (Serra-da-Leba) в провинцията Уила (Huíla), в югозападна Ангола, югозападна Африка. Този път, който се вижда на снимката, свързва градовете Лубанго и Намибе (съответно столици на провинцийте Уила и Намибе) и е строен през '70-те години на миналия век, малко преди освобождаването на Ангола от Португалско колониално робство. Превръща се бързо в една от забележителностите на Ангола, не само заради естетиката на заобикалящата природа, но и заради архитектурната сложност на проекта. Тук, серпентината преодолява денивелация от около 1000м, като се изкачва към централното Анголско Плато, което е със средна надморка височина от около 1700м-2000м, а на места достига до 2400м. През годините, този път е сниман безброй пъти от много хора и, почти винаги, от тази гледна точка и през деня. Исках да успея да направя нещо по-различно: нощна снимка с дълга експозиция.
Това е района Сера-да-Леба (Serra-da-Leba) в провинцията Уила (Huíla), в югозападна Ангола, югозападна Африка. Този път, който се вижда на снимката, свързва градовете Лубанго и Намибе (съответно столици на провинцийте Уила и Намибе) и е строен през '70-те години на миналия век, малко преди освобождаването на Ангола от Португалско колониално робство. Превръща се бързо в една от забележителностите на Ангола, не само заради естетиката на заобикалящата природа, но и заради архитектурната сложност на проекта. Тук, серпентината преодолява денивелация от около 1000м, като се изкачва към централното Анголско Плато, което е със средна надморка височина от около 1700м-2000м, а на места достига до 2400м. През годините, този път е сниман безброй пъти от много хора и, почти винаги, от тази гледна точка и през деня. Исках да успея да направя нещо по-различно: нощна снимка с дълга експозиция.