Дърветата са нашите учители…
Учат ни на собствено пространство
и време, на търпение и нежност…
Учат ни на трайно оцеляване
под напора на бесни урагани,
а също – да не жалим плодовете си –
храна за хора, червеи и птици…
Дърветата са нашето спасение…
Понякога си струва да живееш
единствено за да усещаш още
магията на тяхното цъфтене…
Да гледаш как короните се пълнят
наесен с плодове, напролет – с птици
и как под мълчаливите им сенки
се срещат и сбогуват ветровете…
В нозете им се стичат много пътища…
Но те не тръгват, нито се завръщат –
умират там, където са родени,
на слънцето и облака се радват
и никога не падат на колене
пред лъскавото острие на брадвата…

В.Димова
10.04.2014 г.