„Не прави от ежедневието си разказ,
направи поезия!”
С.И.
* * *
Налей ми чаша обич…
Вземи я от небето –
от сребърния шепот
на звездните селения…
От рунтавия облак,
прегърнал раменете
на оня връх отсреща…
От тихото търпение,
с което всяка есен
отглеждат плодовете си
дърветата във двора
на селската ни къща,
от кладенеца бистър
в сърцето на полето…
Налей ми чаша обич
с мирис на завръщане
от някакво пътуване
със някого през времето,
през пясъка на чужди
пустини и морета…
С утайка от очакване
и щипка вдъхновение –
налей ми чаша обич…
Налей я от сърцето си…
В.Димова
02.01.2014 г.
„Не прави от ежедневието си разказ,
направи поезия!”
С.И.
* * *
Налей ми чаша обич…
Вземи я от небето –
от сребърния шепот
на звездните селения…
От рунтавия облак,
прегърнал раменете
на оня връх отсреща…
От тихото търпение,
с което всяка есен
отглеждат плодовете си
дърветата във двора
на селската ни къща,
от кладенеца бистър
в сърцето на полето…
Налей ми чаша обич
с мирис на завръщане
от някакво пътуване
със някого през времето,
през пясъка на чужди
пустини и морета…
С утайка от очакване
и щипка вдъхновение –
налей ми чаша обич…
Налей я от сърцето си…
