Има давност смъртта...
Ще осъмнем напролет
сред нивите,
до колене нагазили
в тежки, зелени жита...
Но сега е ноември
и всичко е дъжд...
Не заспивай!
Не затваряй очи,
като вечност
приел есента...
Не оставай при болката,
взела дъха на листата
и превърнала летния смях
на дърветата в тишина...
Само дъжд е това...
Но вали като сън
във душата...
И е толкова близко -
сякаш само на миг -
от смъртта...
В.Димова
25.11.2013 г.
Има давност смъртта...
Ще осъмнем напролет
сред нивите,
до колене нагазили
в тежки, зелени жита...
Но сега е ноември
и всичко е дъжд...
Не заспивай!
Не затваряй очи,
като вечност
приел есента...
Не оставай при болката,
взела дъха на листата
и превърнала летния смях
на дърветата в тишина...
Само дъжд е това...
Но вали като сън
във душата...
И е толкова близко -
сякаш само на миг -
от смъртта...